Търсене в текстове за 'утеше утеха утеша утеши'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 95 резултата от 66 текста с която и да е от думите за : 'утеше утеха утеша утеши'.

1. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата.
Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата. Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка? Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз. Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко!
към текста >>

2. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота.
Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша. Това се изразява за Ницше в тяхната култура. „С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души.
към текста >>

3. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там.
Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
към текста >>

4. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство. И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи. Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта. Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
към текста >>

5. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

За човек с подобно мислене, изложените в една книга средства за постигане на по-висше съзнание не представляват утеха.
За човек с подобно мислене, изложените в една книга средства за постигане на по-висше съзнание не представляват утеха. Защото не става дума за това, дали някому се съобщава нещо устно, или пък че определена личност, разполагаща с тези средства, ги описва в дадена книга, за да ги научи от там друго лице. Има личности, които действително познават правилата за развитието на духовните възприемателни органи и застъпват мнението, че тези правила изобщо не трябва да се публикуват. Подобни лица в повечето случаи смятат за недопустимо разгласяването на определени истини за духовния свят. Що се отнася до съвременната епоха от развитието на човечеството, подобен възглед трябва да се разглежда като остарял. Вярно е, че разгласяването на подобни правила може да става само до определена граница.
към текста >>

6. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

утеха имахте в надеждата,
утеха имахте в надеждата,
към текста >>

в слова на истинска утеха
в слова на истинска утеха
към текста >>

7. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Утеха да ви давам в този час
Утеха да ви давам в този час
към текста >>

8. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

желаеш ли утеха да потърсиш
желаеш ли утеха да потърсиш
към текста >>

9. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

И ако за утеха в мене липсва
И ако за утеха в мене липсва
към текста >>

10. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Фелиция и Феликс със утеха
Фелиция и Феликс със утеха
към текста >>

11. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

но думи за утеха не познава.
но думи за утеха не познава.
към текста >>

12. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

за лек и за утеха на душите.
за лек и за утеха на душите.
към текста >>

13. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

където от душевната утеха
където от душевната утеха
към текста >>

14. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

на чувствата утеха,
на чувствата утеха,
към текста >>

15. ЗА МЕДИТИРАНЕТО GA_17 Прагът на духовния свят

Така погледнато, мисленето предлага на душата утеха, от която тя се нуждае пред чувството за изоставеност от света.
Общо взето будността и сънят са само крайните изрази от това движение на махалото. В състоянието на будност душата е потопена в себе си и живее своя собствен живот; в съня тя се изгубва, разширява се във всеобщото изживяване на света, следователно, освобождава се от себе си. Двете крайни състояния се манифестират и чрез други вътрешни изживявания. Мисловният живот е едно освобождаване на душата от самата себе си, докато чувства, усещания, афекти и т.н. представляват същностното битие на душата. Така погледнато, мисленето предлага на душата утеха, от която тя се нуждае пред чувството за изоставеност от света.
към текста >>

16. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Вярното, послушно животинче сигурно ще Ви достави много радост, а мисълта, че Вие ще го притежавате, ще бъде истинска утеха за моето страдание по загубата му."
„Моят мъж", каза тя, „Ви изпраща това за спомен; Вие знаете, че при Вашето докосване този благороден камък ще оживее. Вярното, послушно животинче сигурно ще Ви достави много радост, а мисълта, че Вие ще го притежавате, ще бъде истинска утеха за моето страдание по загубата му."
към текста >>

17. Коледа GA_40 Стихове и медитации

живее слънчево-душевната утеха.
живее слънчево-душевната утеха.
към текста >>

18. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното.
Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>

19. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас.
към текста >>

Но при това не се взема предвид, че се предполага едно сблъскване на шлаките и остатъците в пътя към топлинната всеобща смърт, така че не може да се надяваме много на една такава утеха.
Можем да кажем, че особено за астрономическия образ на света тази всеобща топлинна смърт е станала нещо фатално. Не всички астрономи приемат нещата така леко, както ги взема Ернст Хекел в своите "Мирови загадки". Вие знаете от други случаи, с какво зачитане съм говорил върху Хекел като природоизследовател. Но той мисли, че "вторият главен принцип на механическата теория на топлината" противоречи всъщност на първия, че всичката топлина е превръщаема. Наистина не може да се отрече това знае и Хекел -, че нашата слънчева система се стреми към една такава топлинна смърт, но той се утешава с това, че си казва: Когато цялата слънчева система изпадне в топлинната смърт, тя ще се сблъска с една друга мирова система и тогава чрез сблъскването отново ще се роди топлина тогава ще се роди една нова мирова система! Но при това не се взема предвид, че се предполага едно сблъскване на шлаките и остатъците в пътя към топлинната всеобща смърт, така че не може да се надяваме много на една такава утеха.
към текста >>

20. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство.
Наистина нищо не може да възникне в света като удоволствие, като наслада, ако негова основа не е болката. Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания. Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>

21. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
към текста >>

22. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>

И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>

Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>

23. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха.
Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Въпрос: Как човек ще разбира Христовите думи на утеха?
Въпрос: Как човек ще разбира Христовите думи на утеха?
към текста >>

Отговор: Хората ще чувствуват тези думи на утеха, като че ли те възникват в собствените им сърца.
Отговор: Хората ще чувствуват тези думи на утеха, като че ли те възникват в собствените им сърца. Това може да се почувствува и като физическо чуване.
към текста >>

24. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще.
Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще. Защото с всеки изминат час, все по-ясно ще виждаме: Ние изобщо не можем да включим антропософските импулси в живота, ако не повярваме сериозно в Кармата, ако не се убедим, че самата Карма ни тласка в онази посока, където сами, рано или късно, ще увеличим нашите сили. Ние ще се убедим: Ако допуснем, че все още не бихме могли да употребим силите, бликащи от нашите антропософски възгледи, тогава ние работим срещу тези сили и Кармата не ни позволява да ги включим в света.
към текста >>

Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха.
Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха. И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие.
към текста >>

И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие.
Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха. И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие.
към текста >>

25. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи. Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели.
към текста >>

26. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>

Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>

27. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно.
Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията. Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас. Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно. За сега трябва да се задоволим с тези подбуди, които можем да получим от този цикъл. Защото мога да ви уверя в това: че там един истински за една такава работа, която изисква сто пъти повече духовна сила, отколкото беше употребена от първия момент, когато се роди зародишът за нашата розенкройцерска мистерия /драма на Р.Щайнер, бел.на превод./ до последния момент, когато тя бе представена. Онзи, който познава трудностите, ще намери, че изготвянето на един правилен текст на Генезиса е сто пъти по-трудно, отколкото е не леката в себе си работа, която се опитахме да осъществим с Розенкройцерската мистерия. Именно когато напредваме в това, което ни е дадено като велики откровения на света, тогава се натрупват трудностите и добре е да се запознаем с този факт. Защото именно благодарение на това, че виждаме и познаваме тези трудности ние стигаме все по-далече и по-далече в правилното разбиране на Антропософията.
към текста >>

28. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните въздействия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила.
За етерното тяло тази нова истина означава следното: в етерното тяло е заложен принципът на болката, на страданието. Едно живо същество, доколкото разполага с астрално тяло, може да страда само поради увреждане на своето етерно тяло; арената на страданието трябва да се търси в етерното тяло. Вие вече знаете това от моите лекции. Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните въздействия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила. Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради оздравителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
към текста >>

Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради оздравителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
За етерното тяло тази нова истина означава следното: в етерното тяло е заложен принципът на болката, на страданието. Едно живо същество, доколкото разполага с астрално тяло, може да страда само поради увреждане на своето етерно тяло; арената на страданието трябва да се търси в етерното тяло. Вие вече знаете това от моите лекции. Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните въздействия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила. Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради оздравителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
към текста >>

29. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни".
Те винаги подчертават, че отделните изрази и словоредът в Евангелията са съществували и по-рано. И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство. Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>

30. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят.
От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово. И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят. На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове.
към текста >>

31. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

32. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Христос ще стане за хората един жив носител на утеха!
Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора. Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.
към текста >>

33. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот.
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот. Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие. Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек. В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма.
към текста >>

34. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха?
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха? Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай. Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>

Защо се нуждаем от утеха в живота?
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света?
към текста >>

Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота!
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>

За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>

35. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали.
После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна. Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната. Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>

36. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи. Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>

37. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Неизбежно се поражда въпросът: нима в това себепознание няма поне мъничко утеха?
Но сега нещата стават още по-заплетени и свързани едно с друго. Неизбежно се поражда въпросът: нима в това себепознание няма поне мъничко утеха?
към текста >>

Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха. В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия. Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>

Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха. В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия. Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>

В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>

Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>

Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот.
В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно. Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго.
към текста >>

Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то?
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>

38. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
към текста >>

В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място.
към текста >>

39. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Как стои въпросът с това в какво отношение се намира разбирането спрямо виждането в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез разбирането на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
Как стои въпросът с това в какво отношение се намира разбирането спрямо виждането в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез разбирането на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
към текста >>

40. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията. От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19. век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>

41. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много.
Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много. Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо. Тогава ти ще ги имаш отново, както си ги имал някога на Земята. Обаче това не би било напълно вярно, защото тези души стояха съвсем далече от всяко задълбочаване в духовния живот. Когато ще минат през вратата на смъртта, те също ще копнеят да се свържат с онези души, с които са били заедно във физическият живот, защото ще съществуват многообразни пречки, ако в такива души няма духовен живот.
към текста >>

Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо.
Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много. Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо. Тогава ти ще ги имаш отново, както си ги имал някога на Земята. Обаче това не би било напълно вярно, защото тези души стояха съвсем далече от всяко задълбочаване в духовния живот. Когато ще минат през вратата на смъртта, те също ще копнеят да се свържат с онези души, с които са били заедно във физическият живот, защото ще съществуват многообразни пречки, ако в такива души няма духовен живот.
към текста >>

42. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши.
Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света.
към текста >>

43. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>

44. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

„Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха.
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой.
към текста >>

45. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>

И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно. Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв. И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>

46. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако изобщо мога да се приближа към това, което трябва да изложа днес като принадлежащо към Петото Евангелие, за мен ще бъде един вид утеха всичко онова, което откриваме в края на Йоановото Евангелие.
Ако изобщо мога да се приближа към това, което трябва да изложа днес като принадлежащо към Петото Евангелие, за мен ще бъде един вид утеха всичко онова, което откриваме в края на Йоановото Евангелие. Ние добре помним какво е казано там: че далеч не всички събития, станали около Мистерията на Голгота, са записани в Евангелията. Евангелистът Йоан посочва, че светът не би побрал написаните книги, ако трябва да бъдат отразени в писмен вид всички тогавашни събития. Следователно, не подлежи на съмнение, че освен фактите, записани в четирите Евангелия, са се случили и много други неща. За да бъда правилно разбран относно всичко, което възнамерявам да изнеса в този лекционен цикъл, бих желал да започна с някои подробности от живота на Исус от Назарет, и по-точно от онези моменти, за които вече споменах, макар и по друг повод, когато обсъждах с Вас малки части от Петото Евангелие.
към текста >>

47. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тя се стараеше да го утеши и му обръщаше внимание на всичко онова, което по-късно блесна у него с такава красота и величие.
Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му. Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството. Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране. Тя изведнъж проумя неговата печал, неговата душевна подтиснатост и копнежа му непрекъснато да се връща към състоянието си преди дванадесетата година. Тя се стараеше да го утеши и му обръщаше внимание на всичко онова, което по-късно блесна у него с такава красота и величие. Тя му припомни за онова, което беше научила от самия него, за обновлението на великите учения, за максимите и мъдростта на еврейството. Тя му припомни всичко онова, за което често бяха разговаряли. Обаче на сърцето му стана още по-тежко, когато чу високата и оценка за онези неща, които той смяташе за вече преодолени. И накрая той възрази: Добре, всичко това може и да е така. Обаче какво значение има за човечеството, дали древната мъдрост на еврейството отново ще се потвърди чрез мен или друг?
към текста >>

48. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха. Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>

49. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата.
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна еволюция. Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подробности. Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината. Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
към текста >>

50. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

"Утеха да получи своя.
"Утеха да получи своя.
към текста >>

51. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Това, което може да бъде почувствувано по този начин като най-ценната вътрешна топлина на душата, като утеха в най-тежките положения на живота, като подкрепа в най-тежките преживявания, това е именно проникването с Христовия Импулс.
Друга е гледката при онези, които са оставили тяхното благо на Мъдростта, тяхното благо на душата да бъде проникнато от Христос блага, които предизвикват нещо като отблясък в нас и действуват животворно още в този физически живот. Това, което може да бъде почувствувано по този начин като най-ценната вътрешна топлина на душата, като утеха в най-тежките положения на живота, като подкрепа в най-тежките преживявания, това е именно проникването с Христовия Импулс. И защо?
към текста >>

Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели!
към текста >>

Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>

52. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг.
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
към текста >>

Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас.
към текста >>

53. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване. И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>

Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване. И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>

54. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

55. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>

56. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост.
За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост. Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл. Живият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
към текста >>

57. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>

Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>

58. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
към текста >>

59. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого.
Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма. Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят.
към текста >>

- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека.
Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
към текста >>

Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>

60. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него. От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата. Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия. Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не. Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>

61. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

За утре имате друг случай, който също възниква и който със сигурност няма да се разреши с разказ, който да утеши едните деца, а другите да засрами.
За утре имате друг случай, който също възниква и който със сигурност няма да се разреши с разказ, който да утеши едните деца, а другите да засрами.
към текста >>

62. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на живота.
А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат. Разбира се, не е известно, че се убива душата, но в действителност точно това става. Следствието от това е вече съм го споменавал от различни гледни точки, всичко, което виждаме в хората от съвремието. Колко много от съвременните хора всъщност са проблематични натури. Колко много хора не знаят в зрялата си възраст как да извлекат от собствената си вътрешност това, което би могло да им предложи утеха и надежда в тежки мигове и помощ да се справят с различните положения на живота. В съвремието ние виждаме много скършени натури, а и на самите нас ни се случва в по-особени моменти да не можем да се ориентираме.
към текста >>

63. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо?
Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света. Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това. Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо? Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето възпитание, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
към текста >>

64. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Оттам, ако е възможно, ако състоянието е в началото на заболяването, би имало благоприятно въздействие психическото отклоняване, подкрепата чрез душевна утеха.
В това подражаване лежи нещо от лека чувствителност. Наистина може да се забележи лека чувствителност в това подражание. Когато нещата се изследват духовнонаучно, се открива, че там азът играе известна роля в заразяването с дифтерията. И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя порив за подражание. Щом той - ще се изразя грубо - някъде зърне отровата на дифтерията, се настройва да я приеме, да подражава. Оттам, ако е възможно, ако състоянието е в началото на заболяването, би имало благоприятно въздействие психическото отклоняване, подкрепата чрез душевна утеха. Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране.
към текста >>

65. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха.
От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се събужда. Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица. Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха. Защото то означава един вид оздравяване, естествено подобрение. Тук имаме една криза, която се разиграва вътрешно, но макар и да протича бавно, тя не може да ни изненада с нищо друго.
към текста >>

66. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е. В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0824029445648